История

Село Лехчево е създадено преди 7 века. То е най-голямото населено място на територията на Община Бойчиновци. Името му произлиза от дървото наречено леска. Според гръцкия историк Херодот, които е живял през пети век пр. Хр., между река Дунав и Стара планина живеели тракийски племена – гети, мизи и трибали, което ни дава основание да считаме, че родствените корени на жителите, населявани в далечното минало района на село Лехчево имат тракийски произход. Редица археологически паметници, открити в този край потвърждават правилността на това основание. Характерни за селото са тракийските могили – гробници, които макар и все още непроучени, напомнят за тракийските предшественици.

Значителни са паметните знаци от римското владичество в района на с. Лехчево. Те са свързани предимно с името на римския император Константин I – Велики, който е царувал от 306 до 337 година в продължение на 31 години. На югоизток от с. Лехчево в местността „Рибине”, където тече р. Рибине, в една красива и природно защитена долина се намира местността „Цар Константин”. Тя представлява от три страни отвесно отсечена скала висока около 60 м, повърхността на която е равна и заема площ от 8 до 10 декара. В района Калето, на южната отвесна стена на скалата се намира „Царската дупка”. Тя представлява издълбано в скалата елипсовидно помещение, широко около 4 м, дълбоко 3 м и високо 2,5 м. В дъното на това помещение се е намирало издялано каменно легло, на което според преданието, е почивал цар Константин. Легенда, предавана от векове на векове и от уста на уста, гласи, че дълбоко под повърхността на Калето, в рамките на укрепената скала, която носи името на Цар Константин се намира обширно подземие, което служело за монетен двор за сечене на монети за нуждите на императорската хазна и за работилница, в която се изработвали сребърни и златни украшения и накити за царското семейство и придворните големци. Преданието говори, че в това подземие се намирала изящно изработен златна статуетка в цял ръст на царица Елена, седнала в златна колесница с конски впряг.

Извън укрепената местност Калето, около 100 м на юг се намира входа на „Мечата дупка”. Това е една тясна пещера, която е дълга около 21 км. Има легенда, че краят и завършва със замаскирани в земята железни врати като таен изход до брега на р. Огоста. На повърхността на терена в началото на „Мечата дупка” са разкрити амфитеатрално изрязани в полукръг три, четири редици столове в меката каменна стена, наричани „Берберските столове”. От това място се разкрива гледка на красивата долина на р. Рибине. На отсрещния бряг в местността Рибине, на около 600 м от скалата „Цар Константин”, се намира оброк върху могила известна под името „Еленина могила”. При разкопки на могилата е намерен череп и останки от кости на закопан човек. Трупът е бил ограден с издялани камъни като наплати от колело на каруца. До черепа е намерен гердан от сребърни монети. Предполага се, че това е било погребална могила на жената на виден военачалник от тракийското владичество.

Доцент Румен Ковачев изследва тимарски регистри в Никополския санджак от 1483-1485 година. В оригиналните данъчни турски „дефтери“, съхранявани в Народна библиотека, се споменава името на населеното място с това име, заселено от население преместено от друго място. И старото селище (вероятно намиращо се някъде наблизо) и новообразуваното са подвластни на един турски първенец, който владее т.нар. тимар Ивраджа. Възможно е мястото около река Огоста по това време да не е било заселено и плодородната земя и изобилието на вода да е основната причина за създаването на новото селище, просъществувало и до днес с името си. Султанския описвач на имотите и населените места в османската империя е записал през 1483 година:

„Тимар на Хюсеин, гулями-и мир, сер-и аскер (главнокомандващ на спахийската войска Хюсеин) на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.
Село Лефчева, спадащо към Ивраджа. В този случай неговата рая се изсели и обитава место, наречено Огост: домакинства 63, неженени 5, мюсюлмани 1, приход 9266 (акчета).“ [1]

Този запис в официалният турски документ доста точно определя времето за заселване на селото край Огоста, и може да се предположи, че и до днес това местообитаване не е сменено.